Червеният калифорнийски червей в детайли

Червеният калифорнийски червей в детайли

Червените калифорнийски червеи са селекция, получена по изкуствен път – много години са отглеждани и подбирани в условията на фермерското им отглеждане. С цел изкуственото им отглеждане, за нас са интересни два вида червеи: Lumbricus rubellus, към които се отнасят получените по гореспоменатата селекция, и Eisenija foetida, които се оглеждат много по-малко. Основните предимства на „опитомените” червеи по отношение на останалите (дъждовни червеи) са следните:

– 3,5 до 4 пъти по-голяма плодовитост, която обосновава тяхното размножаване с огромна скорост;

– Опитомените червеи са изгубили инстинкта си за бягство – докато им е добре, те не напускат леглото;

– Опитоменият червен калифорнийски червей има здраво тяло, известна устойчивост на температурни колебания и навика да живее в голяма концентрация – докато в природата червеите са с гъстота 50 бр./кв.м, в леглата за отглеждане на червеите са до 50000 бр./кв.м.

Червеният калифорнийски червей живее в умерено мек климат. Оптималната температура е 19-20 градуса. Дължината му е 6-8 см. В тъмнината му е добре, дебелината му е 3-5 мм. Теглото на възрастните червеи е 0,8-1 г. Дневно изядената храна е равна на теглото им.

 

Външно и вътрешно устройство

Тялото на червея е членообразно и членчетата са разпределени помежду си с тънка преграда. Тялото на червеите има около 150 членчета, които са почти еднакви. На всяко членче, с изключение на първото и последното, има по четири чифта хитинови косъмчета, които стърчат от тялото и могат да се видят с лупа. Тези косъмчета са най-здравите части на организма и служат за придвижване на червеите. Липсата на скелет и слуз дават възможност на червеите да се плъзгат в земята. Начлененото тяло осигурява ефикасно придвижване на червеите. Членчетата, разположени на мускулите, осигуряват ритмичното свиване и разпускане на тялото. Това свиване и разпускане се предава от членче на членче, като се  започва от първото и се предава към задното, т.е. към края на тялото. Чрез тези ритмични движения червеите се движат през земята и изграждат ходови тунели, т.е. преорават я.

Червеят има силна мускулатура на органите за поемане на храната. Той не дъвче храната, но със своята мускулатура я засмуква. Засмуканата храна навлажнява със сокове, а след това я насочва навътре. И докато храната ферментира, неговите жлези и гълтачът отделят калциев карбонат, който я неутрализира. Поетата храна се надробява и разлага в мускулестите жлези посредством бактерии и ензими.

Поради много доброто усвояване на храната и изхвърлянето на вредните за червея отпадъчни материали, не са познати болести и няма видими признаци на старост. Смята се, че червеите достигат 16-годишна възраст.

Червеите нямат обособен орган за дишане, те получават кислорода чрез цялата повърхност на тялото. Поради това са принудени да живеят в земята и да се крият от слънцето. Те поемат много въздух. Количеството на кислорода повишава яркостта на червения им цвят. Недостигът на кислород е причина за по-слабата им активност и ниска температура.

 

Размножаване

Най-голямата особеност на червения калифорнийски червей е скоростта му на размножаване. Най-сходните до него червеи могат за една година да създадат до 6 легла, а той може да напълни над 18 легла (едно легло е 2 кв.м). Такова е съотношението в броя на червеите. Ето защо следва да се каже, че големият дъждовен червей в своето яйце има само един червей, докато в кокона-яйцето на червения калифорнийски червей има до 20 броя. Разликата в броя на отделните кокони е огромна. Коконът е мека топчица с големината на половин пшеничено зърно, в която са поместени зародишите на новите червеи. При нормални условия за 2-3 седмици излизат малките бели червеи като конци. Коконът може да живее повече от година, чакащ подходящите климатични условия за изхвърлянето на малките червеи. Могат да издържат много ниска и доста висока температура, което е особено важно. Ако отглежданите червеи по някаква причина загинат, то остават коконите.

Червените калифорнийски червеи бързо растат и се развиват. От излизането на кокона до пълното му съзряване минават само 90 дни. Калифорнийските червеи могат да отделят кокони всяка седмица, за разлика от други себеподобни, които могат да отделят яйца най-малко през 6 седмици. Пренаселеността на червеите в леглото дава възможност за честото им чифтосване, защото се срещат много по-често, отколкото в природата. При отглеждането им това може да се стимулира като се добавя в малки количества конски тор през всеки 7-10 дни.

Не е достатъчно червеите да полагат колкото може повече кокони, а трябва да се създадат оптимални условия за отделянето на малките червеи. За да се постигне това във възможно най-кратък срок (две седмици), трябва в леглото да се поддържат най-благоприятни температура и влага. Червеният хибрид има възможност от 3-4 до 5 пъти да удвоява леглата в течение на една година. Това значи, че ако в началото на пролетта сте си доставили едно легло, то през есента Вие трябва да имате поне осем. А ако през зимата сте създали подходящи условия, то можете на следващата пролет да имате 16 легла. В някои части на благоевградско, бургаско и други южни райони на страната ни е абсолютно възможно това постижение. При острия континентален климат не се достига редовно, но при по-дълга и топла есен и мека зима много често се постига близък резултат.

Като обобщение на това какво е най-характерно за размножаването на Червения калифорнийски червей:

– всеки червей има мъжки и женски органи;

– оплождането се извършва чрез клителума, който със своите жлези произвежда по един кокон (яйце) на всеки 7 дни;

– коконът е с жълто-зелен цвят, с 2-3 мм диаметър и с формата на малка круша;

– яйцето узрява след инкубация на 14-тия – 21-вия ден, от всеки кокон излизат по 2-21 малки бели червеи, които след 5-6 дни стават червени, а след 20 дни са еднакви с възрастните, но без клителум;

– пълната зрялост червеите достигат за 90 дни, което е съпроводено от появата на клителум.

 

Влияние на средата върху Червения калифорнийски червей

В природата червеите могат да живеят и да се хранят където и да е, стига условията да са подходящи. Във фермите на червеите се осигуряват ограничени места с възможно оптимални условия. И докато в природата смъртността им е много голяма, добрата възможност за изхранване и регулираното размножаване в изкуствени условия многократно я снижават. Резултатът е огромната концентрация на възрастните червеи, младите червеи и коконите. В природата гъстотата им е 50 бр./кв.м. В леглото има около 100 000 бр. червеи на различна възраст на около 2 кв.м повърхност, при това с много различни популационни отношения. Основната характеристика на тези популационни отношения е много високата гъстота на възрастните индивиди в леглото и значително по-дългият им живот. Определено това е оптималната гъстота на червения калифорнийски червей на 1 кв.м за биологична целесъобразност. По-голяма от 100 000-110 000 бр. гъстота на легло много трудно се създава – червеите по някакъв начин усещат, че са много повече и по-малко се съешават, и запазват този максимум на гъстота на населението. Разреждането на тяхната максимална популация чрез разделяне на леглата и достигането (след 60-90 дни) на същата гъстота е същността на фермерското отглеждане на червения калифорнийски червей.

Целият жизнен цикъл на червения калифорнийски червей се осъществява на дълбочина най-много 25 см (дъждовният червей може да отиде на дълбочина 6 м). На тези 25 см се осъществява цялата активност на нашите червеи: хранене, размножаване, растеж, развитие и умиране. Дори пренаселеността няма да го принуди да напусне определеното му място, ако там има достатъчно влага.

 

Храна

Червеният калифорнийски червей може да се храни с всички органични отпадъци, които са преминали известна ферментация (прекипели или са се разложили):

– фекалиите от домашните животни;

– органичните отпадъци от кухнята;

– отпадъците от хранителната промишленост;

– отпадъци от овощни и зеленчукови култури;

– слама и листа;

– хартия/картон;

– канализационни.

Най-подходящият материал за храна на червения калифорнийски червей е оборският тор от всички видове животни, особено конският и говеждият. За професионално отглеждане торът е най-подходящ: лесно се доставя, сравнително евтин е, а в зависимост от вида – за по-кратко или по-дълго време на ферментация – е годен за постеля на гнездата и за изхранването на червения калифорнийски червей. Осигуряването на достатъчно количество оборска тор е първото условие за успешното изхранване и интензивното отглеждане на червеите в изкуствените условия на фермата.

 

Влага

Влагата на оборския тор е още един фактор при отглеждането на червените калифорнийски червеи. Червеите нямат дробове, а дишат чрез кожата. Те могат да дишат и когато са поставени във вода, но само докато в нея има кислород и умират, когато той свърши. Поради това бетоновите, металните или дървените легла не са подходящи, защото обилните дъждове могат да предизвикат наводнения и масово, или дори цялостно, измиране на червеите.

Оптималната влажност за червеите е около 80% (по-точно 82,5%). С поливането се осигурява и се поддържа определена влажност на леглата. Превишената влажност задушава червеите, защото те остават без въздух. Да се заблати леглото е много опасно, защото то не пропуска въздух. Освен че помага за дишането, водата омекотява храната, която червеите смучат.

Светлина

Червените калифорнийски червеи са организми на тъмнината и светлината им пречи. Изложени на слънчева светлина или други източници на ултравиолетово излъчване, червеите се парализират и за кратко време умират.

Най-добре е червеите да се гледат при нормален дневен режим на осветление (12 часа светлина и 12 часа мрак). При постоянна и плътна тъмнина те напускат леглото, а когато тъмнината е постоянна, най-често страдат от изсушаване и гладуване. Това състояние се нарича “black out” – свободно преведено „бягство в тъмнината”. Ако червеите се гледат в мрачни помещения, това състояние се облекчава със запалване на осветлението. Постоянната светлина също така не е добра, защото пречи на червеите да използват повърхностния слой от храната.

Отношението на червеите към храната е важно за технологията на отглеждане. Светлината ги задържа в гнездата (при храната и водата). Те се насочват в желаното направление при делене на леглото, вадене на хумуса, отбиране на червеите и др.

 

Червените калифорнийски червеи почти не боледуват. Тяхната единствена болест е техният гледач. И това е точно така, защото само немарливостта може да доведе червеите и леглото до екзистенциална опасност.

 

 

Автор: Васил Алексов

 

This post is also available in: English